За нас
Никола
Като малък Никола Симеонов иска да стане палеонтолог. Любовта му към динозаврите постепенно бива изместена от интерес към историята, географията и космоса.
Това на свой ред прелива в интерес към литературата и текстописането, но пубертетът си казва тежката дума и Кольо открива акустичната китарата от студентските години на баща си, когато той го изпраща на тавана да донесе малко сушена пъстърма.
Започва да тормози приятелите си ежедневно, споделяйки бавния си музикален прогрес редовно с тях на пейката в парка. Съществуващите латентно паралелни светове в главата му, които като малък го карат да се върти с минути на едно място, без да припада, постепенно се превръщат в песни. Песен. И още една. И още една.
Кольо облизва пръст и го вдига, за да види накъде духа вятърът и колко е силен. По пръстта му полеват житейски истории, странни случки и абстрактни метафори. Осъзнава, че думите му, не са негови, а че неусетно се е превърнал в проводна фуния за неизказаните наблюдения на човешкия род, когото толкова много обича.
Дълго време обикаля баровете в София, закътал в себе си част от тези музикални и лирически прозрения, свирейки песни, писани от други хора.
Един ден, докато свири на шапка, обаче, към него се приближава Ивайло Петров. Това, че не вярваш в съдбата, не значи, че вярваш в случайността. Срещата им най-сетне успява да отпуши творчеството, под чийто звуци днес Кольо с най-голяма радост се хвърля в публиката, където се чувства най-на място.
Ивайло
Толкова интересни неща са произлязли от най-дългия град в българия. Хуморът. Шегите за котки с отрязани опашки. Група Остава. И Ивайло Петров.
Слушайки групи като Нирвана (от апартамента на съседите на аванта, разбира се), Иво бива закърмен с гръндж, Beatles, фънк, соул и Arctic Monkeys в крехката тинейджърска възраст, когато му става ясно, че няма какво другото да бъде в този живот освен рокендролер. Или може би пчелар? Или търговец? Кой знае…
Изявява се по габровските фестивали с акустичната китара, пише песни за разбитото си тийнейджърско сърце, но Габрово му отеснява, което не е трудно, защото градът е дълъг, но пък с по една редица къщи от двете страни на Янтра.
Мести се в София, защото там е центърът на артистчетата. И докато невинно си хапва сладолед на Витошка попада на Никола Симеонов, който свири на шапка. Може би вече знаете останалата част от историята, но гласовете им се хващат за ръце и така вече няколко години.
Живее безкрайно интересен живот, за който другите от групата нямат представа. Успява дори да изкара шофьорска книжка под носа им.
Дори всички да не са спали, да не са сресани, да изглеждат като ударени със шаран – Ивайло просто винаги изглежда добре. Легендите говорят, че се е преродил на Земята от измерението на добре изглеждащите хора, за да сподели малко стил с простосмъртните. А може и това да са просто габровски митове. Кой знае, както казва самият той:
“Съмнението прави силата”.
Васил
Във Люлин явно въздухът е друг, но Васил Андреев има късмета да е закърмен и с въздуха на село Костенец, както и с всичи похвати и кодексови принципи на скаутите. Можеш да разчиташ на него да се оправи във всяка ситуация, но от време на време просто е влюбен, случва се на всеки.
Васко вероятно ще е единственият, който ще опровергае шегата, че басистът като се пенсионира пак нищо няма да прави. Няма как Васко да не прави нищо. Той става преди всички. Взима на всички кафенце. Ако има сандвичи, взима и сандвичи. Следи всички да са тръгнали на време, за да стигнат на време. Винаги някак си успява да подреди колата, събирайки вътре всички китари, барабани, кубета, стойки, килим, мърч, Ивайло, Никола, Теодор, кафенца, води и пилешки хапки.
На сцената има много добра постановка, усмивка до ушите, независимо какво се случва. Кожи се пробиват, кубета спират, струни се късат, песни се бъркат – Васко е ухилен. За него е просто добре, че е успял да стовари останалите на сцената, а другото е работа на природата.
Можете да чуете Rage Against the Machine сред вдъхновенията му. А пътят му към Cool Den е доста несантиментален. Като самият него. От познат на познат Васко се озовава на една пейка с Никола, който му показва авторските си песни. После Васко му показва как се кара кола. И до днес продължават да се возят заедно.
Теодор
Завършва НУМСИ “Проф. Панчо Владигеров” гр. Бургас, със специалност ударни инструменти, в момента студент в катедра Поп и джаз на НМА “Проф. Панчо Владигеров” със специалност барабани. Има множество спечелени награди през годините от различни музикални конкурси и фестивали. Освен на барабани има и широка музикална култура и познание върху множество инструменти: клавесин, пиано, китара, бас китара и др. Теодор Чирпанлиев се ражда в Бургас през 2000 г. Звездите са в подходяща подредба. Гларусите забелязват това и отдават чест. Но не прекалено дълго, защото формалността е само за не-леките.
За малко да стане футболист. Вероятно, ако беше, познавайки упоритостта му, сега можеше и да успеем да се класираме за някое първенство. Тедо обаче хваща палките след като отново и отново като дете в колата бива подлаган на Rammstein.
Свири в няколко ученически състава. Печели конкурс след конкурс, а учителите му организират екзорсизми, защото момчето е природна стихия, каквато не са виждали досега. Талантът, характерът и трудолюбието явно са знаци, че си обладан.
През 2020 г. Теодор тъкмо е записал музикалната академия в София с ударни инструменти. Чува, че някаква група си търси барабанист. Репетира с тях за първи път, докато единият вокал е карантиниран с Ковид-19. На първата им цялостна репетиция, случаен минувач си помисля, че групата свири от много време заедно в този състав. Когато му споделят, че Теодор свири с тях за първи път, той е толкова впечатлен, че всички получават по една бира.
На сцената Теодор е нищо по-малко от кръстоска между индианец, ураган, октопод и метроном. Той е това, което превърна Cool Den в истинска група. Основна движеща сила при създаване на музикални аранжименти. Отделно той е връзката с всички социални медии и платфоми за споделяне на музика.
COOL DEN КАТО COOL DEN
Песни за хората. Така може да бъде описано творчеството на група Cool Den. Ако ги питате за стила, вероятно ще ви кажат „от всичко по малко“ – малко пънк, малко хип-хоп, малко гръндж, малко рок, малко ска и реге. Миш-маш.
Всичко започва с една среща на Витошка. Двама музиканти, една шапка, нещо като знак от съдбата и безкрайно вдъхновение, което води със себе си още двама идеaлисти и едно приятелство, готово да твори музика, която да вдига другите на високо.
Днес Cool Den са с 3 студийни албума зад гърба си, а концертите им са експлозия от енергия, от която задължително си тръгваш с мускулна треска. Лириките идват от човека – за човека.
Група Cool Den са:
Никола Симеонов – китара, глас
Ивайло Петров – китара, глас
Васил Андрев – бас
Теодор Чирпанлиев – барабани